КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ
Season 1, Episode 9
25 август 2015
Д.У.: С нас е Кори Гуд, инсайдер, който ни разказва потресаващата история за това, че военно-промишленият комплекс е колонизирал нашата Слънчева система, проникнал е извън нейните предели и е установил обширни връзки с множество извънземни същества. Кори, добре дошъл на интервюто.
К.Г.: Благодаря.
К.Г.: Звездата явно не е това, което ни разказват в училище. Тя изобщо не е гигантско газово кълбо, което гори в дълбините на космоса.
Д.У.: Вие току-що натрихте носа на всички скептици. Защото те твърдят, че това е научно доказано.
К.Г.: Това не е научно доказано. Това е научна теория.
Д.У.: Имам предвид следното. Ние виждаме, че от Слънцето нещо излиза. Предполага се, че е водород, нали? Изпускат се атоми водород, има кислород и пр.
К.Г.: Когато започнах работа в изследователския космически кораб, там се извършваха експерименти със Слънцето. На него се спускаха сонди. Сондите се насочваха към слънчевите петна.
Д.У.: Как може да се изпраща сонда към Слънцето, нали тя ще изгори?
К.Г.: Около сондите се създават енергийни полета.
Д.У.: Т.е. енергийно поле с много висок интензитет, което екранира сондата от изгаряне.
К.Г.: И от свиване ...
Д.У.: Гравитационно?
К.Г.: Да. Това, което показа телеметрията, която получихме от сондите, просто ни изуми. Слънцето е електрическо. Тези, които говорят за електроплазмения модел на вселената, са прави.
Д.У.: Но такъв модел обикновено изключва торсионните полета.
К.Г.: За да направим съпоставка, трябва да узнаем още някои неща. Но торсионните полета са очевидни, а не само звездите, планетите и галактиките. На мен ми показваха, че цялата наша вселена е гигантско торсионно поле.
Д.У.: А защо за сондите са избирали слънчевите петна, а не някои други места?
К.Г.: Данните от вътрешната телеметрия на Слънцето показаха, че вътре има ядро, относително неголямо. Те казваха, че то се състои от магнезий и натрий. Не мога да си спомня всички елементи.
Д.У.: Значи основно има метално ядро?
К.Г.: Да. Външната обвивка се състои от аналогични материали, а взаимодействието на вътрешното ядро и външната обвивка прилича на взаимоотношение на анод и катод. Като в електрическа лампа.
Слънчевите петна се насочват към центъра на Слънцето във вид на вихрообразни нишки, стремящи се към центъра на най-плътната част в средата на звездата.
Д.У.: Като в торнадо? В енергийно торнадо?
К.Г.: Малки тънки вихрови спирали се пресичат една с друга, усукват се една с друга, движат се надолу и се срещат в относително неголемия център.
Д.У.: Разбираемо е. Често, когато гледаме слънчевите петна, виждаме как от Слънцето се откъсват истински пръстени, енергийни тръбички. Те се наричат слънчеви протуберанси. Виждаме изпускания пръстен. И така, вие твърдите, че такива пръстени не само се отделят от повърхността, но и се спускат до самото ядро?
К.Г.: Да. Също така, понякога, в зависимост от поведението на Слънцето, те стават звездни врати, които използват извънземните групи за влизане в нашата Слънчева система и за излизане от нея. Във вътрешността на Слънцето телеметрията показа обширно празно пространство. Извън него има още една голяма област, разтопена и гореща. Оказа се, че тя е по-гореща от външната страна на Слънцето и е по-хладна вътре.
Д.У.: Повечето хора виждат слънчевата корона, която се намира над повърхността. Тя е гореща, а при спускане надолу става по-хладна. Това се възприема като научна загадка. Но тези, които смятат вселената за електрическа, обясняват този факт с това, че Слънцето е генератор на електроенергия – както казвате и Вие.
К.Г.: Слънцето се захранва с вид вълни, които се удрят в него. Ето защо външната обвивка е толкова активна. То също така се захранва и с това, което описвах като космическа паяжина. Всяко слънце, всяка звезда е свързана с всички други звезди чрез космическата паяжина с помощта на електромагнитна нишка. Ако в една слънчева система се случи нещо с една звезда, то може да се предава по системата, по мрежата, и да влияе на всяка звезда, и на звездата на нашата Слънчева система.
Д.У.: В моята трета книга “Божественият Космос” аз писах за изследователя на пирамиди, който се казва Джо Пар. Той взимал пропелер с малки пирамидки по краищата, с дължина само 2,5 см и въртял това с помощта на противоположни магнити. Север към север, юг към юг. И така, в определено време на годината Земята се оказва в положение, когато преминава през нещо от рода на врата между Слънцето и Пояса на Орион. Това се случва в края на декември. Пирамидките в краищата на пропелера излизат от нашата физическа реалност. Те преминават през стените на центрофугата и излитат като куршуми, изстреляни от пушка. Пар изложил теория за наличието на някакъв енергиен канал, влияещ на природата на материята, когато нашата Земя пресича лъча между Слънцето и Пояса на Орион. Такова явление възниква само веднъж в годината на орбитата на Земята. Как смятате, такива плазмени лъчи биха ли могли да сътворяват такова нещо с материята? Могат ли да изменят фазата на материята?
К.Г.: Разбира се. Всичко се свежда до хиперпространствен математически модел, който ни беше предаден за изчисляване на придвижването през портал. Понеже всяка звезда, планета и галактика са свързани помежду си, вие можете да изчислите такива неща.
Д.У.: Пит Питерсон представи математика. Аз се срещнах с момчето, което е направило изчисленията. Той изчислил, че цялата вселена е мозайка на Пенроуз. Това означава, че навсякъде се пресичат три линии.
Ако смятате в шестерична система, отначало от 1 до 6, а после вървят 2, 1, 2, 2, 2, 3, 2, 4, 2, 5, 2, 6, 3, 1, 3, 2 и така нататък … Ако смятате в шестерична система, тогава всички такива числа като “пи” и “фи” (π и φ), стават цели. Вече нямат периодични десетични дроби.
Не смятате ли, че предадените ви такива хиперпространствени математически оператори по някакъв начин взимат това предвид? Възможно ли е това?
К.Г.: Те обединяват всичките различни научни принципи, с които има проблеми в традиционната наука. Докато нашата традиционна наука не се откаже от своите теории и не признае факта, че нашата вселена е плазмено-електрическа и торсионна... Именно на такива принципи са построени технологиите на Тайната Космическа Програма (ТКП). Дотогава няма да има прогрес в сравнение с използваните днес технологии, създадени на базата на принципи от 18 и 19 век.
Д.У.: Ние говорихме малко за математика, като за основа на теорията на суперструните и квантовата механика. Почти всички математически изчисления, на които е основана теорията на суперструните, принадлежи на индийския математик Сриниваса Раманджан. Той измислил нещо невъобразимо под названието “модуларни функции” и никой не знаел какво е това. Той твърди, че геометрията е ключ към по-високи измерения. Сега модуларните функции широко се използват в теорията на суперструните.
Раманджан казвал, че на модуларните функции го научила индуистката богиня Намакал. Тя го учила по време на сън. Как смятате, не е ли било това опит на дружествени извънземни да предадат това знание в нашето общество?
К.Г.: Безспорно. На мен са ми казвали, че нашият живот е много кратък. По същество, в духовен смисъл, ние умираме още деца. За духовно развитие на нас ни трябва много повече време, трябва да живеем много по-дълго.
Д.У.: Когато казвате “на мен ми казваха”, кого имате предвид?
К.Г.: На мен ми разказваше Ра-Тир-Еър.
Д.У.: Един от Сините Авиани. Така ли каза, че в духовен смисъл ние сме деца?
К.Г.: Към момента на смъртта в духовен смисъл ние сме деца. Затова в такъв кратък живот за израстването в духовен смисъл имаме нужда от помощ. Ние я получаваме от същества от по-високите измерения или плътности. Те ни предават информация “по време на сън” или по други начини, за да ни помогнат да се развием към края на това, което те наричат Голям цикъл, където трябва да попаднем бързо.
Д.У.: Използван ли беше терминът “Голям Цикъл” във Вашето общуване със Сините Авиани?
К.Г.: Те казваха, че сме в края на Големия Цикъл.
Д.У.: Именно така той се нарича в материалите “Законът на Единното” (The Law of One). Когато “умните глави” изпращаха сонди към Слънцето, апаратите попадаха ли още някъде или просто правеха снимка вътре?
К.Г.: Сондите правеха снимки на вътрешната част и предаваха телеметрия дотогава, докато не се подлагаха на влиянието на силите вътре в Слънцето. Всъщност, за сондите това бяха наистина самоубийствени задания. Те трябваше да попаднат вътре, да съберат данни и да изпращат телеметрия докато могат.
Д.У.: Поразява ме един момент. Вие описвате твърдо метално ядро с облак около него. По описанието много прилича на Юпитер или Сатурн според това, което знаем, че се намира в техния център. Според Вас, има ли връзка между звезда и планета?
К.Г.: Звездата и всеки планетоид в нейната система са свързани помежду си чрез електромагнитна нишка. Всичко, което има плътност, достатъчна за да усуква пространство-времето в торсионно поле, влиза във връзка със своята звезда-стопанка. То създава нишка или електромагнитна връзка със своята звезда. Всяка планета има ядро, което се явява движеща сила. Здравината на връзката зависи от активността на ядрото.
Д.У.: В моята книга “Енергийното поле на Вселената” аз описвах дейността на Джон Мартино. Той е написал революционната книга “Малка книга на съвпаденията в нашата Слънчева система”. Аз вече завършвах книгата, когато ми попадна трудът на Мартино. Наложи ми се да преправям книгата и да вписвам нова глава. И така, ето какво направил Мартино. Той разглеждал отношението на планетарните орбити една спрямо друга и открил следното: такова отношение може изчерпателно да се опише с ред геометрии, вложени една в друга. Става въпрос за Платоновите тела - куб, тетраедър, октаедър, икосаедър.
К.Г.: Много такива символи се появяват в хиперпространствения математически модел.
Д.У.: Те изобразяват символите на Платоновите тела?
К.Г.: Да. Видях, че там има малко числа, но много символи, сред които много геометрии на Платоновите тела. В хиперпространствения математически модел много неща се обозначават със символи.
Д.У.: Всички съвременни последователи на теорията на суперструните използват модуларните функции на Раманджан и ги наслагват върху Платоновата геометрия. Те твърдят, че модуларните функции са описания на геометрията. Затова в хиперпространствената математика геометрията е навсякъде.
К.Г.: Тя основно се фокусира върху квантовата физика. Геометрията позволи да се открие, че всичко и навсякъде е просто вибрация, вибрационно състояние. Когато осъзнаете, че всичко около вас е просто вибрационно състояяние, тогава времето, материята и пространството може да се манипулират, ако узнаете и се научите как се прави това. Научете се да управлявате вибрационното състояние на всичко, което се намира около вас. Тогава всички останали науки изчезват.
Д.У.: Д-р Робър Мун, един от създателите на атомната бомба, през 1987 г. открил, че протоните в атома по същество се явяват ъгли от геометрията... След това имаме д-р Ханс Йе. Под действието на вибрациите пясъкът демонстрира сакрална геометрия. Това показва, че геометрията е вибрация. Вибрацията създава структура. Такава геометрия, структура на вибрацията, има във всички измерения.
К.Г.: Такава информация се потиска и не се разгласява. Това не е просто теория, а е действаща наука, която се използва отдавна във всички ТКП (Тайни Космически Програми). По-голямата част от информацията ни е предадена от извънземни раси, които по отношение на технологиите са на милиони години пред нас. Те от еони използват такива концепции, науки и математически модели.
Освен това ние знаем, че съзнанието влияе върху резултата на всеки експеримент. Всичко е вибрация – мисълта, светлината, всичко около нас. Просто те са различни състояния на вибрацията. Нашето съзнание, особено нашето масово съзнание, може да изменя природата на вибрацията на материята и на околната реалност.
Д.У.: По време на вашата служба чувал ли сте това, което съм чувал от други инсайдери? Една от най-големите тайни е, че реалността е сътворен съвкупен продукт от нашето съзнание?
К.Г.: Да. Това е една от най-великите тайни, която те винаги са се опитвали да скрият от нас. Много експерименти са потвърдили това. Но Кабалът е засекретил научната информация за електроплазмената вселена, за природата на пространството и времето. Те засекретиха торсионната физика, а също така влиянието на съзнанието върху реалността.
Д.У.: Ако се върнем към модела на Слънчевата система, създаден от Джон Мартино, ще видим, че движението на планетите създава гигантска геометрия с размера на орбитата. Когато планетата се върти, такава геометрия се движи заедно с планетата. Вие описвахте звездни врати, които се формират между планетите. Много е вероятно геометриите, за които говорим, да имат електрически заряд. И ако центрирате точки, ще получите плазмена нишка.
К.Г.: Те се наричат възли. Всички на Земята знаят, че има лей-линии и че планетата има енергийна решетка. Понеже Земята постоянно се върти около Слънцето, тя взаимодейства с него в пространството. Възелът се създава в зависимост от поведението на Слънцето, от пресичането на планетата със Слънцето и от това, което се намира под повърхността на Земята. В зависимост от типа руда, кристалите и камъните под повърхността на планетата, се създава определен възел.
Покрай такива възли възникват звездни врати, или на повърхността, или под повърхността на планетата, или в горните слоеве на атмосферата. Учените от ТКП се фокусират върху регионите на възела, очаквайки разтварянето на естествените звездни врати. Те се наблюдават и за в случай на нарушители – извънземни, които се прокрадват в нашите небеса. Доста е странно, че множество естествени звездни врати се появяват по дължината на 33-ия и 36-тия паралел северна ширина.
Д.У.: В моите беседи по GAIAM TV аз съм разказвал за учения Айвън Сандерсон. Той е изследвал Бермудския триъгълник. Сандерсон е открил на планетата 10 точки, където в морето изчезват кораби, а в небето изчезват самолети. Всичките тези точки се събират около същите тези възли. Резултатите от изследванията са публикувани през 1971 г. После в 1972 г. руски учени открили, че ако към тези 10 точки добавим Северния и Южния полюс, се получава икосаедър. Т.е. идална сакрална геометрия на Земята. И после се изяснило, че икосаедърът е само една форма. В нея идеално се вписва и додекаедърът. И ако се обединят тези две форми на земята, те показват къде се намират континентите.
К.Г.: Освен това, геометричните форми се поместват в сфера, представляваща Земята. Учените от ТКП поместиха разни геометрични форми в сфера и изясниха, че в различни моменти от въртенето на планетата около Слънцето и в различни периоди на слънчевия цикъл възлите се появяват точно на 19 градуса.
Д.У.: Вие твърдите, че геометричните форми възникват в различни места над повърхността на Земята? Т.е. линиите се пресичат някъде в небето и там се намира възел или портал?
К.Г.: Там се предполага появяването на възли. Това са холографски изображения, които се използват в днешно време.
Д.У.: Как смятате, защо самолетите и корабите изчезват именно в такива възли?
К.Г.: Те се оказват на неподходящото място, в неподходящ момент. Когато космическата паяжина активира конкретен регион на възела, а те се оказват в този регион по време на активацията, възникват естествени портали. Корабите и самолетите попадат в портал. В зависимост от това, къде се оказват в региона на портала, те могат да се преместят във времето и в пространството. Т.е., те могат да се пренесат или в друго време на Земята, или някъде на друго място в галактиката и даже извън нея.
Д.У.: Във физическия модел, за който са ми разказвали други инсайдери, има така нареченото “слоесто време”. Самата Слънчева система представлява геометрия и всяка геометрична точка на фиксация се наслоява върху друга точка като луковица. Но те не са разпределени във времето. Цялата геометрия се насъбира заедно. Множество тетраедри се наслояват един върху друг и се пресичат в определени точки.
К.Г.: В описанията на ТКП и на разните черни операции геометрията се появява на различни места. Тя е навсякъде.
Д.У.: Ако миналото се намира в една геометрия, а настоящето в друга геометрия, и изведнъж тези две форми съвпаднат, там може да се открие портал, преминаващ през всичките различни слоеве на геометрията, които считаме за различни моменти във времето. Но всички те се намират в едно и също пространство. Това не е просто пространство, това е абсолютно пространство.
К.Г.: Един от учените говореше, че изчисляването на възлите, на геометрията, на 11-годишния слънчев цикъл, на неговата активност, на слънчевите петна, на нашето положение в Слънчевата система прилича на галактическо кубче на Рубик, което се опитваме да сглобим много бързо.
Д.У.: Може ли да задам един странен въпрос? Такива геометрични форми, външни и вътрешни, минали и бъдещи, и всички останали, те “реални” ли са? Освен тази, в която се намираме? Другите геометрии изобщо реални ли са? Или реална е само една?
К.Г.: Всички са реални, всичко става едновременно. Защото времето е илюзия. В нашата представа за времето, то няма начало, нито среда, нито край.
Д.У.: Но когато нещо се случва в историята, ние пишем исторически книги. И, доколкото може да се каже, събитията не се изменят.
К.Г.: Именно така ние възприемаме времето със своя тримерен разум. Всичко става едновременно. Много е трудно да се предаде на хората, че времето не е линейно, че времето е илюзия, и че именно нашето съзнание ни кара да възприемаме времето по линеен начин.
Д.У.: Времето за нашето интервю изтече. В следващото интервю ще разгледаме темата за звездната врата в нашия мозък - “третото око”. Благодаря ви за вниманието.
Original webpage:
Original webpage:
Translator: Maya Todorova
No comments:
Post a Comment